Какво е IQ (коефициент на интелигентност)?
Коефициентът на интелигентност, или IQ, е резултат, който обобщава как се справя човек с набор от задачи за мислене в сравнение с останалата част от населението. Той не измерва колко знаеш, а как решаваш нови проблеми.
Откъде идва
Първите съвременни тестове за интелигентност създава Алфред Бине във Франция през 1905 г., за да открие кои ученици се нуждаят от подкрепа. Малко след това психологът Уилям Щерн предлага „умствената възраст“ да се дели на действителната и да се умножава по сто: оттам идва думата „коефициент“.
Днес вече не се изчислява така. След трудовете на Дейвид Уекслър се използва девиационният IQ: резултатът ти се сравнява с този на хората от същата популация и се изразява по скала, в която 100 е средната стойност.
Какво измерва
IQ тестовете съчетават няколко вида задачи: довършване на редици и матрици, откриване на аналогии, разсъждаване с числа и думи, мислено завъртане на фигури и задържане на информация за няколко секунди. Заедно те дават оценка на общата способност за разсъждение.
Какво не измерва
IQ не измерва креативността, емоционалната интелигентност, упоритостта, знанията или стойността на човека. Сам по себе си не предсказва и успеха: мотивацията, средата и здравето тежат толкова или повече.
Резултатът в даден ден зависи и от умората, нервите и от това колко познати са ти такива въпроси.
Може ли да се подобри?
Способността за разсъждение е доста стабилна в зряла възраст. Това, което наистина се подобрява с практиката, е лекотата при всеки тип въпрос: който тренира редици или матрици, ги решава по-бързо и с по-малко грешки. Затова резултатът може малко да се повиши при повторение на теста, без способността в основата да се е променила.
Как да разбереш IQ-то си
Формалната оценка се прави присъствено от психолог, със стандартизирани тестове с норми. Онлайн тест като този на MaxterIQ дава ориентировъчна оценка: помага ти да се ориентираш и да тренираш, но не е диагноза.